Всички родители обичат децата си. Но за съжаление в съвременния ни забързан свят, когато и мама и татко са с уплътнени графици – за децата не остава време и "лъсват" някои сериозни проблеми.
С "угаждането" на всички капризи му правите лоша услуга. Освен това потребностите и желанията на детето ще растат с времето. И ако ги удовлетворявате веднага, те ще искат още и още, ще станат недоволни, а и вие не можете да купите всичко естествено. Освен това, ако задоволявате непрекъснато детето, то никога няма да се научи да благодари, защото ще приема всичко това за даденост.
Така че – глезете детето си, но с мярка!
2. Отнасяйте се сериозно към дисциплината
Детето от малко трябва да разбере какво значи "дисциплина" – как трябва да се държи, какво му е позволено и какво все още не. Не го оставяйте на самотек и не подхождайте със снизхождение. Даже и да сте изморени – не позволявайте на детето да се държи както му харесва, само и само да ви остави на мира.
Някои родители са на мнение, че няма нужда да помагат на детето в заниманията му и че то трябва да се справи само. Родителите трябва да помагат на децата си и ако е нужно, да говорят с учителите им, за да видят как се развиват, за да разберат потребностите и желанията им. Питайте детето за детската градина – как е минал деня му, какво ново е научило, кое му се отдава и кое не, предлагайте помощта си. Детето трябва да чувства вашето участие в неговия живот.
Някои родители имат лош навик да се карат на децата си и да им казват, че за нищо не стават, сравнявайки ги с други деца. В резултат на този тип възпитание, децата израстват неуверени в себе си и съответно живота им не е щастлив или успешен. Трябва да хвалите детето, за да се формира в него правилна самооценка, за да израсне уверено в себе си. Хвалете го за всякакви достижения, успокоявайте го за неудачите, настройвайте го позитивно.
Някои родители прекаляват с грижите за децата си – хранят ги, обличат ги, обуват ги. В резултат – децата са неспособни да се оправят сами в живота си, без помощта на родителите. Родителите трябва да направят така, че децата да станат самостоятелни хора. Трябва да им предоставят свобода за действия, право на избор, да изслушват мнението им и да ги оставят да вземат сами решения в някои ситуации.
Ако си мислите да вземете на вечеря в ресторант 3-годишния си син не се залъгвайте, че ще го удържите дълго време на масата или ще заспи веднага като се приберете. Едва ли ще стане. Не трябва също да очаквате, че детето ви ще иска да свири на пиано като вас и да стане велик музикант. Може да поддържате инициативата детето ви да се занимава с музика, но не очаквайте велики неща.
По-важното е детето да е щастливо!
Родителите не трябва да задължават децата си със своя мироглед, със своите неизпълнени желания, със своите цели. Децата трябва да си имат детство. Когато пораснат – сами ще решат какво искат да правят, сами ще си правят изводи за живота, сами ще вземат решения къде, кога и с кого да бъдат.