Развитие на детето от три до четири години
Децата между три и четири години преминават от бебешката възраст в детството. Те започват да се учат как да се разбират с другите и да контролират по-добре чувствата си, въпреки че все още е вероятно да имат странни избухвания.
Социално и емоционално развитие
Децата започват да разбират социални умения като това да споделяме и да сме добри с другите, но могат да упражняват тези умения само за кратко време, докато се чувстват в безопасност и са щастливи.
Характерно за тази възраст:
- Тригодишните често се радват да бъдат с други деца и вече могат да играят по-дълго заедно.
- Научават, че другите хора са истински и имат истински чувства.
- Възможно е все още да изпитват страх от шумове, тъмнина, животни, чудовища и т.н.
- Тригодишните деца развиват чувство за хумор, обичат да се смеят и да повтарят глупави думи и ситуации.
- Все още е възможно да имат нужда от утешителна играчка или любимо одеяло когато са изморени или далеч от вкъщи.
- Възможно е да имат много стереотипни представи за това какви трябва да бъдат момчетата и момичетата.
- Отговорни са за самостоятелното ходене до тоалетна, но могат да имат инциденти през деня или през нощта.
Развиване на разбирането
За децата между три и четири години собственият вътрешен свят е много силен. Понякога им е трудно да разграничат истинско от въображаемо. Те не лъжат нарочно.
Характерно тук е, че:
- Показват известно разбиране за времето и разбират, че нощта следва деня.
- Вече разбират, че родителите не могат да четат мисли.
- До навършване на четиригодишна възраст вероятно могат да нарисуват човек.
- Все още не разбират понятия като височина и размер.
Физическо развитие
На тази възраст децата се радват на физическа активност и родителският надзор е важен.
Характеристиките тук включват:
- Децата не са много добри в това да щадят силите си, изморяват се и стават раздразнителни, ако не им бъдат предложени достатъчно тихи активности.
- Тригодишните могат да търкалят и тупкат топка, но улавянето все още е трудно.
- До четири години детето може да държи правилно молив.
- На тази възраст се научават да режат с ножици.
Език
Тригодишните говорят с прости изречения, но често заекват и объркват думите. Бъдете търпеливи.
Характерното за тази възраст:
- Някои тригодишни деца говорят много ясно, докато други все още използват „бебешки говор“.
- Повечето деца на три години и половина знаят над 1200 думи.
- Тригодишните задават въпроси, които започват с „какво“, „кой“, „къде“ и „защо“.
- Могат да говорят за вчера и за утре.
Детска градина
Начинът, по който детето ви реагира при раздяла, е различен и зависи от личния характер и житейски опит. Въпреки това посещаването на детска градина трябва да бъде положително преживяване както за вас, така и за вашето дете, след първоначалния период на приспособяване. Ако това не е така, говорете за вашите притеснения с учителите в детската градина.
Самостоятелно ходене до тоалетна
Някои деца се справят с тоалетната в началото на третата си година, а други не. Ако имате бебе, детето ви може да регресира за кратко в усилията си да ходи до тоалетната само. Не се паникьосвайте. Ако все пак се притеснявате, потърсете подкрепа и съвет от здравен специалист.
Допълнителни дейности
Сред дейностите за насърчаване и подпомагане на развитието на вашето дете можете да включите:
- Много физически активности.
- Прости игри с правила, които позволяват на детето ви да научи основата на съвместната игра.
- Осигурете музика, песни, картини и книги с приказки и много възможности за рисуване.
- Подходящи телевизионни програми.
- Много любов, забавление, одобрение и насърчаване.
Признаци, които подсказват за проблеми в развитието
Всички деца са различни и се развиват с различна скорост. Ако детето ви не прави всичко, изброено в тази статия, това може да се дължи на факта, че то се развива в различна област.
Въпреки това, ако вашето дете е много различно от другите деца, ако се притеснявате за развитието му или изглежда, че то върви назад, потърсете съвет от здравен специалист.
Признаците, които биха могли да предполагат проблем в развитието, включват:
- Детето не взаимодейства с други деца или с възрастни чрез игра.
- Детето е прекомерно агресивно или страни от другите деца.
- Играе по повтарящ се, стереотипен начин.
- Детето е по-малко физически активно от другите деца на същата възраст.
- Не се приучва към тоалетната и не остава сухо през деня.
- Все още говори неясно или не говори в изречения.
- Не може да следва устни инструкции.
- Не говори по време на игра.
Къде да получа помощ?
- Вашия педиатър
- Специалист ранна детска интервенция, детски психолог, логопед
- В Център за детско развитие “Малки чудеса”
Неща, които трябва да запомните
- Тригодишните деца често се радват да бъдат с други деца и вече могат да играят по-дълго заедно.
- Отговорни са за самостоятелното ходене до тоалетна, но е възможно да имат инциденти през деня или през нощта.
- Повечето деца на тази възраст ползват над 1200 думи.
ПОЛЕЗНО ЧЕТИВО
Всички родители обичат децата си. Но за съжаление в съвременния ни забързан свят, когато и мама и татко са с уплътнени графици – за децата не остава време и "лъсват" някои сериозни проблеми.
- Не позволявайте на детето да прави всичко, което му дойде на ум, не се поддавайте на капризи. Разбира се, че е трудно да му откажете, вероятно ще последват сцени, ревове, но имайте предвид, че прекалено разглезеното дете трудно ще се адаптира към живота си на по-възрастен.
С "угаждането" на всички капризи му правите лоша услуга. Освен това потребностите и желанията на детето ще растат с времето. И ако ги удовлетворявате веднага, те ще искат още и още, ще станат недоволни, а и вие не можете да купите всичко естествено. Освен това, ако задоволявате непрекъснато детето, то никога няма да се научи да благодари, защото ще приема всичко това за даденост.
Така че – глезете детето си, но с мярка!
2. Отнасяйте се сериозно към дисциплината
Детето от малко трябва да разбере какво значи "дисциплина" – как трябва да се държи, какво му е позволено и какво все още не. Не го оставяйте на самотек и не подхождайте със снизхождение. Даже и да сте изморени – не позволявайте на детето да се държи както му харесва, само и само да ви остави на мира.
- Учете се от детето и учете заедно с него
Някои родители са на мнение, че няма нужда да помагат на детето в заниманията му и че то трябва да се справи само. Родителите трябва да помагат на децата си и ако е нужно, да говорят с учителите им, за да видят как се развиват, за да разберат потребностите и желанията им. Питайте детето за детската градина – как е минал деня му, какво ново е научило, кое му се отдава и кое не, предлагайте помощта си. Детето трябва да чувства вашето участие в неговия живот.
- Хвалете детето за всички успехи
Някои родители имат лош навик да се карат на децата си и да им казват, че за нищо не стават, сравнявайки ги с други деца. В резултат на този тип възпитание, децата израстват неуверени в себе си и съответно живота им не е щастлив или успешен. Трябва да хвалите детето, за да се формира в него правилна самооценка, за да израсне уверено в себе си. Хвалете го за всякакви достижения, успокоявайте го за неудачите, настройвайте го позитивно.
- Учете детето да бъде самостоятелно
Някои родители прекаляват с грижите за децата си – хранят ги, обличат ги, обуват ги. В резултат – децата са неспособни да се оправят сами в живота си, без помощта на родителите. Родителите трябва да направят така, че децата да станат самостоятелни хора. Трябва да им предоставят свобода за действия, право на избор, да изслушват мнението им и да ги оставят да вземат сами решения в някои ситуации.
- Не се заблуждавайте с някакви очаквания
Ако си мислите да вземете на вечеря в ресторант 3-годишния си син не се залъгвайте, че ще го удържите дълго време на масата или ще заспи веднага като се приберете. Едва ли ще стане. Не трябва също да очаквате, че детето ви ще иска да свири на пиано като вас и да стане велик музикант. Може да поддържате инициативата детето ви да се занимава с музика, но не очаквайте велики неща.
По-важното е детето да е щастливо!
- Оставете детето да бъде дете
Родителите не трябва да задължават децата си със своя мироглед, със своите неизпълнени желания, със своите цели. Децата трябва да си имат детство. Когато пораснат – сами ще решат какво искат да правят, сами ще си правят изводи за живота, сами ще вземат решения къде, кога и с кого да бъдат.
7 неща, които да направим, преди да пуснем детето на детска градина или ясла
Тръгването на ясла или детска градина обикновено е свързано с много емоции, както за детето, така и за родителите. Едно малко детенце, което досега не се е делило от своята майка, може да изпитва трудности при адаптацията с новата среда, а за самите родители преходът също е нелек и свързан със страхове, неизвестност, промяна в дневния режим. Ето някои основни неща, които е добре да имаме предвид, когато решим да пуснем за първи път своя син или дъщеря на детска градина или ясла:
1. Подгответе детето и му създайте позитивна нагласа за детската градина
За да се случи преходът към детска градина или ясла възможно най-безпроблемно и детето да го приеме по-лесно, започнете да го подготвяте психически седмици преди това. Говорете му за градината като за място, на което ще се случват чудесни забавления, ще има много деца, игри и веселба. Разказвайте му истории от своето детство, от това на по-голямото братче или сестриче. Колкото по-позитивна представа има детето за градината, учителите и останалите деца, толкова по-голям шанс има да се адаптира бързо.
2. Погрижете се за имунната му система
Ако искате детето да боледува по-малко, не чакайте боледуването да започне, за да се погрижите за неговия имунитет. Обикновено тръгването на детска градина започва през септември, ето защо е добре поне 2-3 седмици преди (а и след това) това да заложите на здравословна храна, прием на естествени имуностимуланти и повече прясно изцедени сокове. За препоръчване са пчелният клей под формата на тинктура, коластрата, сребърната вода, както и редовното поддържане на носната лигавица влажна с помощта на физиологичен разтвор или спрей с морска сол.
3. Купете практични и удобни дрешки и пантофи
Децата, особено ако са все още на 2-3 години, изпитват затруднения да се обличат и обуват сами. Помислете колко трудно би било за персонала в детската градина, ако трябва да облече и обуе 20-30 деца, чиито дрехи са с копчета, ципове и катарами. Ето защо е добре дрехите на децата да са практични и удобни – анцузи, памучни блузи, пантофи с велкро. Не е от толкова голямо значение дрешките да са модерни, а да са удобни, както за самото дете, така и за хората, които ще се грижат за него.
4. Разпитайте какви са необходимите изследвания
Обикновено изследванията за детска градина са стандартни, но все пак разпитайте директорката на конкретното заведение какви са те. Вероятно ще ви посикат бележка за контакт и личен амбулаторен картон, изследване за чревни паразити, имунизационен паспорт и т.н. Има разлика в изискваните документи за ясла и за детска градина, така че директорката на детското заведение ще може да ви каже какво точно е необходимо да донесете.
5. Запознайте се с учителката
Добре е да се срещнете с учителката на своето дете, още преди то да започне да посещава детското заведение – да разберете какви са порядките, какви са изискванията и какво е добре да има в багажа на детето сутрин.
6. Помислете за отпуск, поне в началото
Това е особено важно, ако детето тръгва на ясла. Много родители с изненада научават, че се очаква от тях да взимат детето си на обяд и това може да продължи седмица, две, дори месец, докато детето свикне с тази нова ситуация и се адаптира. Това означава, че предварително трябва да сте помислили за отпуск или работа на половин работен ден, ако няма кой да ви отменя в това начинание. Друг съществен проблем е, че децата започват да боледуват почти веднага, след като стартират посещение на ясла или детска градина. Разбира се, има изключения, но те са много рядко. Причината се крие във все още незрелия детски имунитет и в това, че малчуганите досега не са попадали в такава колективна среда.
7. Рисунка, цвете, дребен жест – занесете нещо на учителката в първия ден на детска градина
Не подценявайте вниманието към детската учителка – тя все пак е човекът, който ще се грижи за вашето дете и то не за ден-два. Нека детето само да направи нещо за нея – да й нарисува рисунка, да й подари цвете или да подготви нещо, по начина, по който го прави за мама, татко или баба.